My new PC – Raptor Lake Edition 7 Apr 2023 1:36 AM (2 years ago)
Hello there,
замислих се преди малко, че последния ми пост в блога е от преди около 2 години и в него пише, че съм се ваксинирал, пък нали някакви хора обясняваха, че до две години всички ваксинирани ще умрем… и си викам, чакайте да постна нещо, че някой ще отвори блога по погрешка и ще реши че верно съм умрял. 
А, и също така – билднах ново PC, и вместо да седна да цъкам, реших че искам да драсна няколко абзаца по темата, понеже знам, че тук все ще се намери някой който да сподели радостта ми. 
Тъ, новата машина…
Основата на предишния ми билд е от преди 7 (седем!) 0_o години така че определено беше време за ъпдейт, съответно след като най-накрая успях да отделя бюджет, се обърнах към приятелите в desktop.bg и започнахме да „планираме и билдваме“ (те билдваха, аз се обяснявах). 
Имах някакви предпочитания и идеи, те имаха скил и части… сблъскахме всичко това с бюджетните ограничения, и… воала, новото PC е тук. По стара традиция, карам по компоненти. 
Кутията – be quiet! Pure Base 500 DX Black
Принципно PC-то ми винаги е живеело на пода до бюрото, и това не е нещо което планирам да променям, съответно и заданието за кутия беше – не ми пука дали ще свети, не ми пука дали ще има стъкло. Искам да е тиха, и да има хубави филтри. Сега – принципно съм огромен фен на Fractal, и първоначално се бях насочил натам, но след като премерихме цените, и разни други ограничения, се спряхме на черен be quiet! 500 DX. Два вентилатора зад предния панел които да вкарват въздух:
И по един заден и горен, за изкарване:
Гледахме всичко да е в… чената цветова гама (до колкото беше възможно), а RGB-тата се пускат само за снимки (или за да си играе детето). 
Захранване – be Quiet! Pure Power 12 M 850W
850W, ATX 3.0, модулно захранване, съобразен с „желанията“ на последното поколение видеокарти (все пак всички сме гледали клипчета в Редит свързани с преходници), Тих 120 мм вентилатор. Какво повече му трябва на човек.
Процесор – Intel Core i5-13600KF
Около момента в който започнахме мисловния процес относно това какво да сложим в компютъра, AMD обявиха новите V-Cache процесори, така че имаше известна дискусия дали да не залитнем в посока AMD Ryzen 7900X3D. Изчакахме бенчмаркове и цени и tl;dr – след като премерихме всички плюсове и минуси – Intel (а и аз си признавам, че съм фен на team Blue).
Хей Марто, а защо не си взе i7? Защото за съжаление парите не растат по дърветата.
Охлаждане за процесора – DeepCool AK620 Zero Dark
Интелите обичат да се греят, така че трябваше да се подсигурим с разумно охлаждане. Аз естествено се бях засилил към Noctua (слабост са ми), но поради бюджетни ограничения се спряхме на една идея по оптималния DeepCool. В idle ~40 градуса, иначе днес в нас ми беше хладно, така че пуснах Prime95 за да се стопля докато работя. След около 3 часа 100% натоварване – стабилни ~76 градуса, като вентилаторите са ми пуснати на silent и не си правят труда да се пуснат на макс (т.е. при желание можеше и по хладно).
Дъно – ASUS TUF GAMING B660-PLUS WiFi D4
След като се спряхме на процесора трябваше да изберем и подходящо дъно. Предпочитанията ми бяха тамън никакви, така че се доверих на експертите. Откровено ми беше все тая какво ще е – нито ще клоквам, нито ще го нося по изложби. Част от функциите по новите дена са ми ненужни (WiFi примерно), ама така или иначе ги има, тъй че.
RAM – 32GB (2x16GB) DDR4 3600 MT/s Kingston FURY BEAST Black
Подай RAM-а там. 32 GB от години ми е стандарта за нормална работа под Windows (и старата машина в някакъв момент беше ъпдейтната на толкова). От повече наистина не виждам нужда, по-малко – намирам го за компромис. Важното беше да е черна на цвят, скоростта е ок.
Видео – ASUS TUF Gaming GeForce RTX 4070 Ti 12GB GDDR6X
Ама Марто, Nvidia са бастуни – изкуствено надуват цените и т.н.
Така е приятели, съгласен съм – все пак тая видеокарта е горе долу 50% от цената на компютъра, ама какво да направя? AMD няма си взема нивгаш :D, и планирам да ползвам тоз компонент още бая години… та да. 4070 Ti, с всичките актуални bells and whistles (DLSS 3 и т.н.). Ще видим на 11 април, като излезе Cyberpunk 2077’s Ray Tracing: Overdrive Mode дали ще се „запали“!
SSD – 1TB Crucial P3 Plus Gen4 PCIe NVMe SSD
GOTTA GO FAST и трябва да е голямо, че и изискванията на игрите са полудели (STAR WARS Jedi: Survivor иска 155Gb SSD). BTW наистина прави 5000Mb/s / 3600MB/s (R/W)
HDD – 2x 2TB 7200rpm Western Digital Blue
И понеже имам тонове ненужна информация натрупана през годините, трябваше да взема и малко регулярни хардове. Спрях се на 2 броя 2TB Western Digital, които бяха най-ок като цена качество. Това запълни 3.5 инчовите слотова не кутията. Сега мога да закачам само още SSD-та (и NVMe-та).
Монитор – ASUS TUF Gaming VG27AQ1A
Логично и монитора ми имаше нужда от ъпдейт, като тук имах разни задължителни специфики – 27 инча, QHD, 144 херца, G-Sync и да може адекватно да се ползва със служебния ми лаптоп, без да ми изтичат очите. На база тези филтри, останаха няколко възможни модела, повечето от които бяха в неприятния рейндж от 1000+. За щастие ASUS TUF спасиха положението (и бюджета) с VG27AQ1A, чиито единствен недостатък е, че стойката му не може да се мести нагоре-надолу (поръчал съм си една работа за бюрото която ще реши този проблем).
За финал– онзи ден взех машината и за съжаление още не ми е останало време да цъкам (освен разни бенчмаркове отгоре отгоре), но so far всичко изглежда мега. Ако някога ми остане време, ще добавя тестове в края на поста.
Иначе почвам да цъкам някакви неща от бек каталога и чакам Starfield!
Update: Рандом бенчмаркове.
Update 2: CD Projekt RED пуснаха пач 1.62 за Cyberpunk 2077 който добавя ИСТИНСКИ Ray-Tracing към играта. Резултатите на машината са Average FPS – 132 (със стария Ray-Tracing, присет „Psycho“) vs 91 (в новия „Overdrive“ режим).
Ако Ви е интересно да видите сравнения и малко повече подробности, направил съм тема тук.
Разцъках набързо новия Ray-Tracing режим в Cyberpunk 2077. Няколко сравнения в следващите постове. Тествам на NVIDIA RTX 4070 Ti. Ray-Tracing – Psycho (ляво) vs OVERDRIVE MODE (дясно). Като производителност в бенчмарка на играта: Average FPS – 132 (Psycho) vs 91 (Overdrive). https://t.co/rcxDsioqPx pic.twitter.com/2XQInX1QyA
— Marto Tonev (@strangera) April 11, 2023
Update 3: Metro Exodus Enhanced Edition
Ваксинирах се! 29 Mar 2021 11:53 AM (4 years ago)
… а в следващите редове ще ви разкажа за това как и защо щяха да ме пишат „записал се за ваксина, но неявил се“. Историята не е особено интересна и не е пълна със смешки за чипове (а можеше), ама искам да Ви я разкажа. Без конкретна причина, просто гледам че е модерно, пък и както е казала Баба Гина от Горно Сусурлево – „за лайковете го прайм“.
Откакто стана ясно, че тая работа с COVID-19 няма да мине за „около 2 седмици“, чакам ваксината като топъл хляб. Не щото съм някакъв безумно голям фен на топлия хляб, а просто защото метафората ми се струва подходяща за целите на текста. Както и да е… тъ чакам си я ваксината аз, и преди някакво време изведнъж осъзнавам, че в нашата страна от третия свят (щото повярвайте ми, по много показатели сме тамън страна от третия свят) шокиращо може и да се доредим до ваксини. Викам си – има надежда. Сигурно ще трябва да чакам поне до лятото (като знам колко време имплементираме електронни рецепти да речем), ама… поне има някаква светлина.
После стана онази работа със зелените коридори. За тях малко се дърпах, щото си викам – нали уж ограничени бройки ваксини, някак си не ми се иска да прередя някакви хора от рисковите групи. После осъзнах, че той народът масово се „лекува с ракия и чесън“, „ваксина му не трябва“ и голяма част от рисковите групи имат по-голям шанс да прекалят именно с ракията, отколкото да отидат да се ваксинира, и вместо да ги чакам да се наканят, по-хубаво да ходя… и ТУК ме заболя гърлото. Кофти стечение на обстоятелствата, ама точно тогава развъртяхме някакво актуално вирусче из вкъщи и не ми се стори разумно да се метна и на ваксина. В момента, в който се почувствах добре, се засилих да се ваксинирам… и бройките свършиха часове преди да успея да се доредя – „голяма липса на малшанс”, както беше казал Гонзо.
Обаче всяко зло за добро. Малко след това титаните от „Информационно обслужване“ АД стартираха опцията да можеш да се запишеш за ваксина, през САЙТ! Сега, имам неща, които мога да кажа за тоя сайт, ама… все тая. Има опция (която даже не включва да си говоря с хора от държавни учреждения по телефона), значи ДЕЙСТВАМ. Вечерта седнах, разцъках, регистрирах се. Без преференция – смисъл, писах че ми е все тая с коя ваксина ще ме ваксинират, защото на база наличните данни наистина смятам, че в общия случай е абсолютно все тая коя ще ми се „падне“. Единственото, което направих е да избера голяма болница. Не защото имам желание да се блъскам при много хора, а просто защото имах притеснение, че ако избера някой медицински център (имах няколко такива в непосредствена близост) има риск да попадна някъде, където не са съхранявали ваксините адекватно, а това е едно от малкото неща покрай ваксините за COVID-19, което ме притеснява.
Та за това се бях засилил към ВМА, пък и си викам – ако вземе че ме ваксинира Генерала, може да ми излезе късмета да ме снимат по телевизора и да стана известен! Докато се преборя с творческите решения на Информационно обслужване обаче, местата свършиха. За щастие, в Александровска още имаше слотове, и така вечерта след старта на системата, заявих своето желание за ваксина за след 14 дена (първата свободна дата). Александровска е голяма болница, има ковид отделение, би трябвало да са наясно как се съхраняват ваксини, а и предполагам за 2 седмици ще изчистят всякакви недоизмислени неща. Разпечатах си информираното съгласие от сайта, попълних го… И зачаках…
Малко преди да дойде заветния ден обаче, многоуважаемия ИнжИнер-Доктор-Доцент-МадърЪфДрагънс-КапитанНаДжипка-КапитанПланета Б.Б. обяви, че СПИРА ВАКСИНИРАНЕТО С АСТРА и ИСКА ДА МУ ПИШАТ ПИСМО НА ЛИЧНО (какъв е смисъла да му пишат, като очевидно не може да чете, е друга тема). Ех тая липса на малшанс… От системата на информационно обслужване не получих мейл с информация (все пак тука да не е информация??), но един ден преди деня ми за ваксиниране, все пак открих, че на линка с потвърдената ми регистрация, се зарежда съобщение че ваксинирането временно е спряно, и ще получа SMS или мейл като тръгне пак (с нова дата и час).
Два дена по късно, наистина получих мейл и то с нова дата – точно 7 дневно закъснение от предварителния план. Викам си – ДИС ИЗ ИТ! Тоя път ще стане работата. Вечерта преди ваксината бях тотално подготвен и нищо не можеше да ме спре!
За да добиете представа за подготовката ми – разпечатал съм документа за информирано съгласие, сверил съм данните 3 пъти. 4 ПЪТИ съм проверил адреса, който излиза в системата (щото Александровска има няколко входа). Прегледал съм кои улици около този вход са зелена зона и съм си набелязал тези с най-голям шанс за повечко свободни места. Чекнал съм всички възможни маршрути за пристигане с кола (Александровска е буквално на 10 минути от нас) и съм видял ориентировъчно време за пристигане с гугъл за съответния ден на седмицата и обичайния трафик за тази часова зона. Също така съм си премерил температурата около 24 пъти за последните 24 часа. ГОТОВ СЪМ ДА СЕ ВАКСИНИРАМ И НИЩО НЯМА ДА МЕ СПРЕ!
Идва деня, тръгвам. Вълнувам се! Излизам, изхвърлям някакви парчета лед от предното стъкло на колата, изнервям се, притеснявам се, че ще закъснея… Пристигам, завивам в набелязаната улица – точно пред мен свободно място в зелената зона. ЕВАЛАТА МАРТО, правим го. Паркирам, пускам СМС за зоната и влизам през парадния вход с 7 минути по-рано, информирано съгласие в ръка, маска на лицето (от скъпите) и широка усмивка отдолу! Даже съм си планирал някакви работни неща за след 30 минути, щото то това колко да отнеме (с точен час съм все пак)! Та влизам през входа и почвам да се оглеждам. Табели няма, обаче в ляво съзирам мобилен пункт (контейнер) с една опакована в защитно облекло дама, и си викам – тука сме. Запътвам се натам, фургонът е празен. Викам си – ЕВАЛАТА България, евалата Европа! Дамата се усмихва под маската (поне си представям, че се усмихва) и протяга ръка да вземе листа от ръката ми. Аз любезно поздравявам и казвам че съм за ваксина, за 9:40.
– Ааа, за ваксина? Те са на другия вход…
…
Питам мога ли да мина през двора, упътват ме, благодаря и тръгвам… притеснявам се, че ще закъснея, но още имам 5 минути преднина. Докато прескачам една улица изградена от локви, си мисля за това дали тия от „Информационно обслужване“ АД не можеха да нацелят поне правилния адрес на една от големите болници в София, ама… Хора сме, случват се грешки.
Наближавам другия вход и виждам струпване на контейнери и хора. Викам това ще да е. Все пак, превантивно отивам до кабинката на охраната и любезно питам дали това е мястото, на което трябва да отида за ваксина.
– Да, да, там е за ваксините.
Отивам, посреща ме обезкуражаваща опашка. Едни хора, нагъчкани в един псевдо коридор между два контейнера, и попълват едни документи на едни кетъринг маси (добре че поне си попълних декларацията в къщи). Спирам на 1.5 метра от опашката и почвам да се ослушвам и оглеждам за някаква табела (още тая надежда, че съм с час и всичко ще стане бързо). Пред мен се разиграва някакъв разговор с един човек със защитно облекло и група чакащи с нещо от типа „вие сте от ония списък за Pfizer нали, дайте документи да проверя еди какво си.“
Виждам, че с чакане няма да се случат нещата и колкото и да ми е омразно, буквално спирам човека с облеклото в крачка:
– Извинете, аз съм за ваксина. За 9:40.
– Ами то няма ваксини.
…
Дишанете ми се учестява, мигам на парцали и си мисля че много съм се объркал и тия хора явно се редят на опашка за банани. Не мога да взема решение, проронвам:
– Ааамаа, аз получих мейл за потвърждение вчера?
– Еми да, всички така, и по новините казват че има, ама нямаме ваксини и трябва да връщаме хората.
– Ъммм, ок, значи…
– Амаа, там на входа, има пункт за свободна ваксинация с „Астра Зенека“, ако искате.
– Xмм, еми то аз нямам претенции с коя ще ме ваксинират.
– А, ми да добре, там в началото до бариерата е контейнера. То и аз с Астра се ваксинирах.
o_0 Благодаря любезно, извинявам се за безпокойството и се насочвам към мобилния пункт до бариерата.
Приближавам въпросния, отвън опашка… увереността и ентусиазма ми вече малко са се поизпарили. Табели няма, цари някакъв стандартен хаос. Опитвам се да питам някакъв човек, той не е от тука и няма идея какво искам, другия е за втора доза… Започвам да се замислям дали да не си ходя. Контейнерът е с две врати, първата се отваря и аз срам не срам, изстрелвам въпрос:
– Извинявайте много, аз съм за първа ваксина, имам записан час, но ми казаха, че нямало ваксини и да дойда тук да питам?
– О, тука са за втора доза, ама питайте доктора дали ще Ви вземе… и тряс вратата.
Аз съм в ступор. Както ваксината беше на 10 минути от мен, така и нещата изведнъж отидоха в – и днеска няма да е. Тръгнах си, минах бариерата… спрях, върнах се, и в пристъп на умопомрачение застанах съвсем леко в страни на опашката, точно до втората врата на мобилния пункт, и когато въпросната се отворих, направих едно от най-омразните ми неща евър:
– Извинявайте, аз само да попитам… Записан съм за час за ваксина за днес. За първа доза, но ми казаха, че нямало ваксини и да съм питал дали ще ме вземете.
Доктора, изключително любезно и много въпросително ме поглежда:
– Как се казвате?
– Мартин Тонев, за 9:40.
Поглежда в списъка – Ами да, тук сте си записан. Защо да няма ваксини?
Аз съм още по-шокиран. Човекът вижда объркването ми и казва:
– Отидете на първата врата, попълнете си документите, ще ви прегледат и ще ви ваксинираме.
В объркания ми ум, изведнъж светва слаб лъч надежда. Аз доволно размахвал листа и казвам:
– Аз документите съм си ги попълнил!
– Е да, ама те тези в сайта са сгрешени и не ни вършат работа.
….
Връщам се на първата врата. Леко съм изнервен. Изчаквам въпросната да се отвори и с цялата наглост, на която съм способен, заявавам че съм говорил с доктора, има ме в списъка и ще ме ваксинират. Жената съвсем любезно ми подава два листа да си ги попълвам, и точно в този момент времето някак се забавя и аз осъзнавам най-безумната си грешка евър… не съм си взел химикалка. Представяте ли си приятели, въпреки всичката си подготовка в тези трудни времена, въпреки че в нас има цяла купчина химикалки, въпреки че в колата има поне две, и въпреки че вече си нося химикалка НАВСЯКЪДЕ, където би ми се наложило да подписвам нещо (понеже не искам да пипам химикалка пипана от хиляди други хора), аз съм отишъл на ваксинация БЕЗ ДА СИ ВЗЕМА ХИМИКАЛКА!!! Всичко се случи в рамките на може би секунда, а мозъка ми изпрати сигнал и гласните ми струни директно изстреляха – а дали можете да ми дадете химикалка, понеже нямам?
– Ами, нямам откъде да ви дам химикалка сега, казва жената и оставя химикалката с която е писала туко що, в кутия с още ПОНЕ 10 химикалки.
И аз седя и си мисля – човек, дали някъде наоколо продават химикалки… или ще трябва да питам хората дали могат да ми услужат. В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯ.
И точно в този момент се случи чудо. Жената ме погледна, смили се над мен и каза:
– Я виж тая дали пише?, подавайки ми една от 10-те химикалки пред нея.
Благодарих, обещах че ще я върна и излязох преди да е размислила. Навън е студено, може би ще вали. Аз съм по пролетни кецове, а нереалистичните ми очаквания са потъпкани… надежда обаче има. Малко преди пункта, има нещо като заведение и отвън има зарязана една „полева“ масичка. Няма хора, аз се скатавам на завет и започвам да пиша. Верно документа няма нищо общо с тоя от сайта…, което повдига въпроса, толкова ли беше трудно на приятелите от „Информационно обслужване“ АД да сложат правилния документ. Хей, дори всяка болница, да има различни изисквания за структура на документа, пак биха могли да ги сложат (все пак ти си избираш болницата), ама от друга страна, те са свършили толкова много работа, да вдигнат тая система, сега да очакваме да оправят и някакви неща един месец по-късно ли? Пък и хора сме, стават грешки…
Връщам се след малко с попълнени документи, вече влизам смело щото съм наясно с нещата. Дамата поглежда… и ме връща обратно, понеже съм пропуснал да попълня цяла страница (първия лист бил двустранен). Всичката ми работа такава! На излизане се разминавам с някакъв човек, който говори на развален български. Дамата с химикалката ме поглежда и казва: – Ти английски говориш ли?
– Кимам в знак на потвърждение (страх ме е че ако я разочаровам ще си вземе химикалката).
– Я виж този какво иска.
Разбирам какво иска, превеждам, обяснявам, излизам да си попълня листа. Запознах се и с двама дядовци за втора доза (eвала на господата), станах свидетел на една жена която се разкрещя, ЧЕ НЯКОЙ Я ПРИТИСКА В ГЪРБА и не се спазва дистанция, и прочие стандартни неща. Попълних и втория (третия) лист и се закотвих пред врата едно (отново). И в тоя момент се появява чужденеца и вика – а може ли да ви ползвам химикалката? Е т’ва ако не е малшанс. Времето пак се забавя, а аз почвам да мисля – аз казах на дамата че ще и върна химикалката. Ако сега му я дам, има шанс да не ми я върне преди да вляза. Ами ако дамата се разсърди? Обаче как да откажа помощ на човека? Викам си, няма как – ще понеса последствията ако трябва, но не мога да оставя човека в беда. И му дадох химикалката.
И тук се случи още едно неочаквано чудо – младежа успя да си попълни документите и да ми върне химикалката ПРЕДИ да дойде моя ред!
Влизам, ВРЪЩАМ ХИМИКАЛКАТА гордо, дамата проверява, че съм попълнил всичко (този път минах) и ми казва да си сваля връхните дрехи за да ми направят преглед. Първо ми мери кръвното. Приключва, поглежда ме много въпросително и казва:
– 90 на 120?
Нямам идея как да отговоря на този въпрос. Не знам дали това е добре или зле. Чудя се дали е разумно да направя смешка, че съм вдигнал кръвно докато чакам. Дали ако дам грешен отговор няма да откажат да ме ваксинират??? „Ами принципно ми е ниско“ казвам аз, без особено ясна идея защо водя този разговор.
Дамата записва данните на листа и ми закача някакво устройство за мерене на пулс на показалеца. Минава малко време:
– 45, не т’ва не е нормално.
– Може би е от студа?
– Разтрий си пръстите…
Разтърквам аз вкоченените си пръсти и пускам шега. Мисля, че вече сме приятели, защото на втория опит пулса „тръгва“ и чувам одобрителното:
– Аа, ето ВЕЧЕ ИМАШ ПУЛС, браво.
– Предполагам това е добре? Отговарям аз закачливо…
След малко получавам документите обратно и бивам изпратен на опашката да си чакам реда. Консултирам някакви чужденци, относно това кое какво означава по формуляра, говоря си с единия дядо, времето си върви неусетно. Пускам втори SMS за зелената зона. Започвам да не си чувствам пръстите на краката. Може би ще вали.
Към 10:40 (един час след часа ми) вече съм на върха на опашката. Даже съм казал на дядото да не се притеснява и че може да мине преди мен, щото съм ЛАРЖ! И в тоя момент, отнякъде се появява една дама и плахо ме пита – извинявайте, горе долу спазват ли се часовете? Горката, и тя сигурно си е букнала разговор за след 30 минути…
Едвам се сдържам да не избухна в смях, виждам объркания и поглед, така че отделям около 45 секунди от натовареното чакане на опашката, за да и обясня процедурата. Къде да отиде, какво да каже… и че да, оня документ дето си го е разпечатала не важи. Тя благодари любезно и се влива в тълпата, а аз влизам за заветната ваксинация.
Вътре не се случи нищо интересно и всичко отне по-малко от 5 минути и това, при положение че едната сестра беше заета с нещо във Facebook, а другата говореше по телефона, така че ми писа данните два пъти (щото първо ме въведе в списъка с хора дошли за втора доза). Излязох ваксиниран и щастливо се отправих (през локвите) към вкъщи… даже не заваля.
И така се ваксинирах. И така за малко да стана от хората дето са се записали за ваксинация и „не са се явили“… И така ни е всичко в държавата. Дезинформирано.
Всеки си бута там каквото са му казали и не го интересува какво се случва около него. Всеки си копае в нещата сляпо без да мисли. А на върха на цялата „хранителна верига“ седят едни…. хора, дето могат да мислят само за това как да откраднат повече. Тези последните се надявам поне малко да бъдат редуцирани след другия уикенд. А за ваксините – може би не ходете в Александровска (чувам че на други места си е съвсем ок). Или ако ходите – входът е от към бул. Пенчо Славейков… и не си разпечатвайте документа от сайта.
П.П. НОСЕТЕ СИ ХИМИКАЛКА!
Games of 2020… 3 Jan 2021 7:53 AM (4 years ago)
Покрай почивните дни, някак си успях да намеря малко свободно време, и реших да напиша нещо, за игрите които ме „крепяха“ през изминалата доста… интересна година.
За протокола, продължавам да играя на PC и Mobile, и не планирам да си взимам конзола (но планирам да си взема нова видео карта).
Гледайки назад, през 2020 – всъщност успях да поцъкам доста неща. Не толкова колкото би ми се искало, но все пак доста.
Имаше класически игри, имаше и експерименти. Преди да преминем към топ 3, ето част от „memorable mentions„:
Понеже виждането с приятели на живо, не беше топ опция (и все още продължава да не е), в желанието си да си общувам с хора „открих“ Risk of Rain 2 с която доста се забавлявах за около 20 часа, и към която най-вероятно ще се върна през март, когато излезе Anniversary Update-а.
Тествах и Fall Guys: Ultimate Knockout но не бих казал, че съм очарован. Играта има забавни елементи, и става за разнообразяване, но има някакви безумни UI решения, които ме дразнят зверски (толкова трудно ли е да направиш така, че приятелите с които си в парти да сe отличават по някакъв начин да речем?). Дъщеря ми (която е на 4) обаче я видя, и сега от време на време ме кара да пускам играта ДЕТО СИ ЛИЛАВ ЕДНОРОГ И ИМАШ КРИЛА И ЛИЛАВА ПОЛА!!! Текущия ми костюм (избран от нея) е зелено И ЗЛАТНО!
STREETS OF RAGE 4 е приятна изненада на която попаднах случайно. Приятел беше постнал снимка в която играем кадилаци и динозаври на аркада, и някой беше споменал Streets of rage в коментарите, и така попаднах на факта, че Dotemu, Lizardcube и Guard Crush Games са направили страхотен трибут/продължение на Streets of Rage поредицата на Sega. Играта е класически 90-тарски beat’em up, и с жената го изцъкахме в co-op режим с огромен кеф.
Apex Legends – до сега, battle royale игрите не успяваха да ме привлекат достатъчно. Въпреки това от доста време бях хвърлил око на Apex (понеже е на Respawn Entertainment) ама все си намирах оправдания да не я тествам. На 4-ти ноември обаче играта излезе и в Steam, и понеже така или иначе трябваше да си запълня времето до Cyberpunk, реших да и дам шанс, и в интерес на истината прекарах около 30 доста забавни часа с нея. Разучих разни герой, четох неща за оръжия, даже търсих някакви стратегии в интернедите. Може би има шанс да се завърна към нея в някой от следващите сезони.
Топ 3 списъка ми обаче, е една идея по различен.
Half-Life: Alyx
Half-Life: Alyx – продължавам да не съм сред най-големите фенове на VR технологията, но обожавам Half-Life. Оригиналната „Халфа“ е една от първите FPS игри която наистина успя да ме плени и с история, така че когато след 13 годишна пауза, Valve изкараха нова игра от поредицата, нямаше как да я пропусна. Съответно, тъй като нямам VR хедсет (не виждам и причина да имам), звъннах на приятел, сдобих се с един Oculus Rift за временно ползване, взех си Alyx и потънах в света на Half-Life… резултата е, че обожавам всяка една минута която прекарах там.
Атмосферата на Half-Life винаги е била невероятна силна, а когато поставиш играта във VR, нещото наистина става много, ама много въздействащо. Добавяме към това и факта, че City 17 (града в който се развива част от действието в играта) е вдъхновен от София, и че играх по време на най-сериозния локдаун който сме имали в България (заради COVID-19) и резултата е, че за мен Half-Life: Alyx беше истинско бягство от реалността, което между другото и по съвсем футуристичен и пост апокалиптичен начин, ми даде и така необходимото ми по онова време физическо движение (заради COVID локдауна доста се бях обездвижил).
Има и нещо друго разбира се – Alyx е изключително добре направена игра. Разбирам, че за много хора Half-Life не означава нищо, и е доста вероятно да не знаят колко добри са Valve в правенето на FPS-и. Но и оригиналния Half-Life и Half-Life 2 са milestone-ове в света на FPS-ите. Истински бенчмарк за това как се правят игри (ако ви е интересно, остро препоръчвам Unforeseen Consequences: A Half-Life Documentary на Noclip) и Alyx нагледно показва, че въпреки че Valve вече са много различна компания, подхода им към правене на игри не се е променил.
BTW след Half-Life: Alyx, рацъках и други актуални VR неща на пазара, и скромното ми мнение, е че това което са направили Valve отново е на години пред конкуренцията. Играта е изпипана до съвършенство, и използва VR технологията перфектно, за да направи една истински забавна игра. Останалите елементи също са си супер Valve – пейсинг, Learning curve, level design…
В общи линии, ако имате приятел с VR хедсед – вземете му го и изиграйте играта. Заслужава си всяка една минутка, без значение дали сте фенове на Half-Life или не.
А ако сте фенове на Half-Lfe… пф, задължително е. Няма да спойлвам, но ако все още не сте разбрали – Alyx променя събитията от финала на Half-Life 2: Episode Two, и широко отваря вратите за следващи игри във вселената. Искрено се надявам само, каквито и да са те, да не чакаме още 13 години за следващата.
Та да, Half-Life: Alyx безапелационно ми е топ заглавието на 2020.
Cyberpunk 2077 идва на втора позиция. Казах го в ънбоксинг видеото, ще го напиша и тук – играя игрите на CD Projekt RED от първия Witcher насам, така че знаех какво да очаквам от студиото. Единственото ми притеснение беше дали ще се справят с транзишъна към First Person View. So Far – не съм разочарован. Играта е супер забавна, света е чудесен, персонажите са интересни и добре развити, и има адски много неща за правене. По време на писане на тази статия, съм прекарал 80 часа в Night City и нямам сериозни оплаквания. Играя на PC, и до сега не съм среща Game braking бъгове, като най-сериозния ми проблем, е че веднъж камерата не превключи и останах без глава…
BTW събирам си по забавните преживявания, тук.
Та да, огромен свят в който да се загубиш с удоволствие, герой за които да те е грижа, готин екшън… Особено много ме кефи, как хващам някакъв дребен куест, и 2 часа по късно снимаме braindance с разпятие…
Както казах – 80 часа до тук, и понеже му се вижда края (по мейн куеста ми остава финалния), вече с нетърпение очаквам последващия контент от CD Projekt RED. Познавайки ги, очаквам такъв да има още години напред (плюс, мултиплеър след година – две).
П.П. Губя притеснително много време с фото режима в играта…
Doom Eternal идва на почетната 3-та позиция. Продължавам да харесвам Doom (2016) повече, но Eternal беше едно чудесно продължение, от което определено имах нужда, за да се разнообразя от всички новини свързани с COVID-19. А и какъв по-добър начин да го направиш, от „Rip… and… tear!“ през армията на ада.
Причината да харесвам играта от 2016-та повече (писал съм за нея на дълго и широко тук), е Self aware подхода и към историята. Eternal подхожда „малко по сериозно“ към нея, и съответно има хора/демони които ти обясняват неща и ти пречат на RIP AND TEAR-ването. Като изключим това, геймплея в Eternal е още по полиран и изпипан от този в 2016 което е супер.
Въобще – много приятна стрелбица, идеална за бягство от сивото ежедневие.
Което ми напомня че започнах, но не съм довършил Doom Eternal: The Ancient Gods – Part One…
Толкова за топ нещата, а като бонус, за стигналите чак до тук – игрите които много ми се искаше да изиграя през изминалата година, но не съм…
Horizon Zero Dawn – през август играта излезе за PC, взех си я… и беше супер фън. Играх около 20 часа, но имам още… някога се надявам да я довърша.
Control – технически погледнато, играта излезе още през 2019-та, но беше Epic Games ексклузив, така че тъпеливо изчаках Steam релийза. Въпросния се случи през август, взех си я… и дори не съм я пускал.
Death Stranding – дочаках PC релийза, сега трябва само да си я закупя и да я изиграя.
Нещата на Quantic Dream – игрите на Quantic Dream са единственото нещо заради което навремето съжалявах, че нямам конзола (обожавам единствената им игра която съм играл – Fahrenheit) така че бях доста хайпнат, като казаха, че Heavy Rain, Beyond: Two Souls и Detroit: Become Human ще излизат за PC. Само дето бяха Epic екслузив, така че реших да чакам Steam релийз… и понеже такъв има, от тази година… чакам свободно време. Така че най-вероятно никога.
И те така. Толкова за гейминга ми през 2020…
Unboxing: Cyberpunk 2077 Collector’s Edition 10 Dec 2020 2:21 PM (4 years ago)
Мда, това просто нямаше как да го пропусна.
Здравейте. Радвам се да пиша отново тук, макар и съвсем за малко. След толкова чакане (има няма 8 години), заветния Cyberpunk 2077 най-накрая излезе, а аз имах удоволствието да се докопам до колекционерското издание (пре-ордърнал съм го през юни 2019-та ако някой се чуди). Съответно абсолютно нямаше как да не направя ънбоксинг.
Приятно гледане, и приятна игра.
SHERIFA strikes again… 17 Jun 2020 11:31 AM (4 years ago)
Следващия пост е твърде мета, така че ако не го разбирате – просто го скипнете, щото това няма обясняване…
Сряда вечер, гледам Емо от Ozone.bg който разкава интересни неща за това как се развива бизнеса им (целия запис тук) и аха нещото да приключи, и в Q&A-а се вклинява не кой да е, а… Sherifa (име което признавам си не бях чувал от 2013-та година) и хвърля следния култов въпрос:
От сърце се смях в продължение на 2 до 3 минути (след края на видеото).
За секунди, в съзнанието ми изплуваха толкова много спомени от преди години и безкрайното количество безумни спорове и разговори които съм водил с всякакви хора в интернедите.
Ама какво да правиш… веднъж „голям“ инфлуенсър, винаги „голям“ инфлуенсър.
PS: Аз като бях активен блогър, думата инфлуенсър още не беше на мода.
PS2: Емо, трябва да видим, ако има пейпър трейл, да го унищожим, да не стане като с Божков и ББ… Щото Шерифчето явно продължава да дебне.
Сбогом Котко 20 Nov 2019 12:21 PM (5 years ago)
Пиша тези редове, понеже повечето от Вас познаваха „Котка“ по един или друг начин, а и защото искам да кажа едно дигитално – сбогом.
Котка беше истинска… котка. Любопитна, хитра, своенравна, твърдоглава, нагла, грациозна, гальовна, мъркаща…
И да, казват, че котките имат по 9 живота, но истината е, че въпросните рано или късно се изчерпват… предполагам важното е, да си ги живял пълноценно – да си бутал чупливи предмети от лавиците, да си бъркал в купите в които не трябва да се бърка, да си препикавал обувки на стопаните точно преди важна среща и най-вече – винаги да си готов да се гушкаш и мъркаш когато някой седне на дивана.
За 10 години, Котко изпълни всичко това… и много повече, и със сигурност ще ни липсва изключително много. Важното е, винаги да си я спомняме с усмивка.
И не, не знам къде отиват котките след края (за кучетата е ясно), но съм сигурен, че където и да е, Котко ще си намери плотове за катерене, и неща за бутане.
Сбогом звяр. Липсваш ни.
PS: Рано сутринта, на 20 ноември, Котко ни напусна. Причината, болезнено тривиална – рак. Като цяло, от известно време се подготвяхме за този момент, но всички в къщи се надявахме, че има… повече време.
RIP Strangera.com 3 Feb 2019 6:48 AM (6 years ago)
За всички които следят блога от „повече от седмица“ нещата най-вероятно вече са ясни, но все пак чувствам, че старите фенове имат нужда от нещо „официално“ по темата, а и аз имам нужда да си споделя, за това най-накрая дойде ред и на текущия пост.
Strangera.com започна през далечната 2007-ма, като първоначалната идея на младото ми аз, беше „да си събира интересни неща от интернедите“. В последствие разбира се, блогването ми се „услади“ и нещата ескалираха в малко по голям и времеемък проект, с които признавам си доста се забавлявах през годините.
Още по якото е, че през тези години, благодарение именно на блога, успях да се запозная с много супер интересни хора, с част от които съм приятел и до днес, и да се набъркам в една камара шантави/интересни/забавни проекти, които определено са допринесли по някакъв начин за развитието ми като личност.
Въобще – блогването се оказа супер забавно начинание. През последните няколко години обаче блогърската ми активност започна да намалява постепенно (846 поста през 2015-та; 586 поста през 2016-та; 492 поста през 2017-та) и миналата година удари „дъното“ с едва 169 поста за цялата 2018-та. Разбира се тук не става въпрос само за чиста бройка постове, ами и за спад в качеството и типа на материалите появяващи на тези страници.
Причината за това, очаквано е съвсем тривиална – липса на достатъчно време. Като цяло смятам, че през годините съм съумявал да поддържам някакъв що годе адекватен баланс между семейство, работа и хобита (блога е в графа хобита), но в последните 1-2 години тази динамика драстично се промени – роди ми се дете (което btw е супер оусъм експириънс) и същевременно нещата свързани със служебните ми задължения се промениха ужасно много, което доведе до нужда от пре-балансиране на приоритетите. За добро или лошо – блогърстването е едно от нещата които понесоха най-тежък удар. Не че не ми се пише, или че не ми се записва геймплей, но просто… няма кога да го правя.
През изминалата година все пак опитах някак да балансирам неща, но истината е че – просто не ми се получи. Всъщност, през последните няколко месеца дори не ми оставаше време да следя какво се случва в гейминг/тех света, камо ли да пиша неща по темата. И понеже все пак, списвам блога от над 10 години, изненадващо открих, че когато не успявам да следя какво се случва, се чувствам… кофти, и нещата вече не са забавни.
Точно за това, стигам и до днешния пост, които за протокола се опитвам да седна да напиша от началото на януари. Не ме разбирайте погрешно – блога ще продължи да си седи тук, даже ако в някакъв момент ситуацията се промени (детето се дипломира примерно) може и отново да започна да го ъпдейтвам редовно… но преди това, имам далеч по краткосрочна цел – да намеря време, отново редовно да следя новините от гейминг света… и да цъкам нещо различно от мобилни игри.
И въпреки че, това звучи като сбогуване… то екшъли не е сбогуване, защото плана ми всъщност е следния – да намеря време да следя новините, след това да започна регулярно да отразявам нещата които са ми по интересни в FB страницата на блога (каквото и да си говорим, постването на тъпотии в FB отнема далеч по малко време от писането на постове в блога), а когато ми се наложи да пиша нещо по дълго от две-три изречения – да го правя тук. Дали този план ще сработи? Абсолютно нищо не мога да ви обещая. Така или иначе, ако Ви стане мъчно за мен и т’ва с фейсбука не сработи, винаги можете да ме намерите да пиша тъпотии в twitter. YouTube канала също продължава да си е активен, но към този момент нямам идея какво и кога ще се случва там. При всички положения, като/ако има раздвижване, тук ще се чуе за него.
И някакви такива неща. За финал искам да напиша само едно голямо благодаря, на всички Вас с които съм си споделял „интересни неща от интернедите“, през всичките тези години. Благодаря Ви за подкрепата, благодаря Ви за усмивките, благодаря Ви за шегите и хубавото време заедно.
Сърчице. 
Godzilla: King of the Monsters – втори трейлър 11 Dec 2018 10:35 AM (6 years ago)
А, и btw излезе втори трейлър на Godzilla: King of the Monsters, и въпросния е поне два пъти по епичен от първия трейлър.
Ако случайно, не е станало ясно – много съм хайпнат!
25 години DOOM 11 Dec 2018 10:16 AM (6 years ago)
Т’ва излезе вчера, и предполагам сте го видели отдавна, ама аз да си кажа – обичам DOOM!
Unboxing: Rastakhan’s Rumble 9 Dec 2018 4:12 AM (6 years ago)
Искрено и лично – от известно време доста се колебая дали да продължавам да инвестирам време и… пари в Hearthstone.
В последно време играта не ми е особено интересна, и дори открих че последните 2 сезона даже не съм си направил труда да направя 5 победи за да си взема сезонния чест.
Съответно бях на доста сериозен кантар дали да взимам актуалния експанжън – Rastakhan’s Rumble. Въпреки това, в последния момент импулсивно реших все пак да дам на играта още един шанс.
Понеже обаче напоследък ми е малко лудница, следва „ънбоксинг“ ама само в табличен вид (не съм записвал видео, че ми беше сложно логистично).
Както винаги отворих 75 пака, като обобщените резултати изглеждат така:
В детайли:
А ето и сравнението с предишните експанжъни:
Както се вижда, резултатите ми са почти идентични с предишния експанжън (The Boomsday Project) и определено не мога да кажа, че това ме кефи.
Реално погледнато – 6 легендарни карти (5 от пакове и една безплатна). BTW безплатните карти които получих при логин са 2x Spirit of the Tiger и Shirvallah, the Tiger.
Относно дъста – 170 common, 23 rare и 1 epic повтарящи се карти генериращи 1410 дъст + още 100 от екстра картите (4 common и 4 rare).
Ето и обобщените резултати via. hearthpwn:
Легендарните карти които отворих са – Gonk, the Raptor; Halazzi, the Lynx; Hex Lord Malacrass; Hakkar, the Soulflayer и златен Da Undatakah.
И така… не много доволен.